Та по повод 140 годишнината и визитата на Руския патриарх, днес чух че призованите полски панове тогава да вземат участие в освободителната ни война отказали щото нямали интерес. А ние им благодарим на поляците и игнориране Руския цар за да угодим на болшевишката политика към него. Ба си родолюбие то.

Ние имаме основание да благодарим на "полските панове", но не в контекста в които го направиха нашите политици. В Освобождението на България са участвали поляци, но не по волята на Полската държава (несъществуваща по това време), а като част от Руската имперска армия. Но основание да благодарим на Полша има, и това е за похода срещу турците воден от полско-унгарския крал Владислав трети Варненчик, направил опит да обедини християните на Балканите и изтласка османските нашественици, заплатил за това с живота си.
Европа също има много сериозно основание да благодари на "полските панове" за това, че полския крал Ян Собиески, разгроми турците и спаси Виена и Европа.
И лошо няма да се благодари - напротив! Но не бива да се изкривява историята заради днешната политическа конюнктура, а трябва да се съхранява историческата памет непроменена. А Освобождението на България се осъществява, не благодарение на Полша, Литва, Финландия (въобще несъществуващи като държави по това време), и дори не благодарение на Румъния и Сърбия (приели участие като държави в тази война), а благодарение на Русия, на нейните имперски интереси, нейната армия и руския народ приел възторжено идеята за освобождение на братята православни славяни - българите.

Всичко това показва че за нашето освобождение е нужна голяма, голяма машина. А вината на Коминтерна е българското плиткоумие по въпроса. създаването на държава и самата държавност не са по нашите възможности. Не напразно след освобождението остават тук толкова руски воини. Да споменем че и идването на един нов цар в България е съпроводено с идването на много чешки чиновници, пак по тоя повод.